На 12 август 2024 г. Европейската комисия публикува най-новия си мониторингов доклад за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите (NRSF) в България. Резултатите са тревожни, но и много показателни за това къде са най-големите предизвикателства и какви действия са нужни.
1. Политическа нестабилност и изместен фокус
От 2021 г. насам България е преминала през 7 парламентарни избори и 10 правителства. Паралелно международни кризи – войната в Украйна, енергийната и икономическа нестабилност, пандемията – са изместили вниманието и ресурсите далеч от темата за ромската интеграция. Докладът подчертава, че липсата на стабилно политическо лидерство е довела до забавяне и непоследователност в изпълнението на стратегията.
2. Дълбоки и устойчиви бариери
Антициганизмът остава широко разпространен, а социалната дистанция между ромите и останалото население е висока. Проблемите са видими във всички ключови сфери:
-
Образование – висока степен на сегрегация и отпадане от училище; липса на интеркултурно съдържание.
-
Заетост – висока безработица, зависимост от сивата икономика и сезонна заетост без трудови договори.
-
Здравеопазване – ограничен достъп, особено за хора без здравни осигуровки.
-
Дискриминация и реч на омразата – липсват ефективни механизми за противодействие; кампаниите са редки и с ограничен обхват.
3. Липса на реално участие на ромската общност
Въпреки формалните структури за консултации, много ромски организации са напуснали процесите поради липса на резултати и смислен диалог. Така гласът на общността рядко се чува при вземане на решения.
4. Какво е нужно според доклада
Докладът ясно препоръчва повече работа „на терен“, съобразена с регионалните особености. Необходима е промяна в обществените нагласи чрез културни и образователни инициативи, както и реално включване на самите роми като активни носители на промяната. Признава се липсата на иновативни подходи, които да съчетават медийно съдържание, култура и директна връзка с услуги за подкрепа.
5. Нашият прочит
Фондация „Ракета“ вижда в тези изводи ясен сигнал, че е време за нов тип проекти – такива, които надхвърлят формалните доклади и създават истинска връзка между институции, граждани и общности. Съдържание, което достига там, където официалните кампании не проникват. Подходи, които дават не само информация, но и път към действие.
Защото интеграцията не се постига само със стратегии и планове. Тя се постига, когато хората започнат да се виждат и разбират едни други – лице в лице, история по история.